БЪЛГАРСКО 
НАРОДНО 
ТВОРЧЕСТВО

Земя,миличка,

Ако си мома, стой си дома.

Ако си овца, вълци все ще се намерят.

Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.

Вятър те вее на бял кон.

Гладните ти очи не заспиват.

Живееш като бълха в тъпан.

Запънала си  се като магаре на мост.

И гробарите имат своите гробари.

Кръвта на всички е червена.

Лудите и несеяни никнат.

Мърдат ти ръцете като на млада невяста краката.

От дъжд на вятър.

Ритна камбаната.

Собственият ти товар ти тежи.

Тихата ти вода е най-дълбока.

Убиец не е който прави ножове, а който убива с тях.

Умрялото магаре от вълка не го е страх.

Хабер нямаш от света.

Човек не живее само с хляб.

Щом си се хванала на хорото, ще го играеш.

Юрганът изгорял, ти жалиш конците.

Я камилата, я камиларя...