НА ГАРАТА
Е ВОДКАТА
МЕНТЕ
Е ВОДКАТА
МЕНТЕ
И люшкат се перата в сънните
вълни на мозъка пиян,
и на брега цъфтят бездънните
очи на синия ми блян.
Александър Блок-„Непознатата”,
от руски:Валери Петров
На гарата разплакана девойка
със снежнобяла кърпичка в ръка.
(Войнишки фолклор)
И пак съм
там
И пак съм
сам
Преглъщам
водка
с лимонада
И с влаковете
все се връща
мечтата моя
млада млада
И водката менте
за безотказна стръв
Прииждат те
нанизани
на пъпна връв
От кол и от въже
прииждат
истински мъже
Последният
ще стане пръв
В свещена чаша
свещена кръв
На екс я пият
тъжните момчета
и в релсите разбиват
на парчета
Момчетата
на екс я пият
Пропадат
в нощната тъма
Бездомни
към луната вият
И релсите ги смилат
на кайма
Свещена кръв
горчива чаша
В небето с тях
се моля
да отпраша
Копнея страстно
но не мога
Разлюбен съм
завинаги
от Бога
Няма коментари:
Публикуване на коментар