СТАРАТА КЪЩА НА ДЖАМИЯТА
                                       На Константина

В старата ми къща
на старата джамия
в розов храст
родих се вчера

Пъплят сенките
по двора
свят
ми се завива

На земята топла
тупвам
топла
и в несвяст

Хвръкват в миг
кокошките сащисани
бухват ме със облак
розов цвят

Още
несъвзела се
тичам аз
по вита стълба

Покатервам се 
на столчето
да се видя
в огледалото-

Заканително
оттам
баба ми
размахва пръст