Преводи


Бертолт Брехт
РЕШЕНИЕТО
 














След въстанието от 17 юни
Секретарят на  на Съюза на писателите разпореди
На Сталинската алея да се разхвърлят листовки
В които можеше да се прочете, че народът
Е пропилял доверието на правителството
И само с удвоени усилия
може да го възстанови.Няма ли  в такъв случай да е
По-просто правителството
Да разпусне народа и
Да избере друг?

Превод от немски:Николай Ризов

_______________________________


Хайнрих Хайне
Из Северно море”

Хайнрих Хайне











ВЪПРОСИ
7

На морето, на пустото, нощно море
Стои младеж-мъж,
Сърцето пълно с тъга, главата пълна със съмнение,
И с тъмни устни той пита вълните:

„О разрешете ми загадката на живота,
Мъчително прастарата загадка,
Върху която вече много глави размишляваха,
Глави в йероглифени каскети,
Глави в тюрбан и черна барета,
Перукени глави и хиляди други
Бедни, потящи се човешки глави-
Кажете ми какво означава човекът?
Откъде идва? Къде отива?
Кой живее там горе върху златните звезди?”

Ромолят вълните вечния си ромон,
Духа вятърът,бягат облаците,
Блещукат звездите,безразлични и студени,
И един глупак чака отговор.



Превод от немски:Николай Ризов
___________________________________________



УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ

Петер Биксел





     Вероятно не са много професиите,към които обществото поставя толкова противоречиви изисквания:
   -справедлив трябва да бъде той,учителят,
   -същевременно човечен и снизходителен,
   -да поддържа строга дисциплина,
   -обаче деликатно да обръща внимание на всяко дете,
   -да пробужда дарования,да компенсира педагогически недостатъци,
   -да се занимава с профилактика на наркомания и разяснения на СПИН,
   -на всяка цена да спазва учебния план,
   -при което да се обърне внимание на високонадарените ученици по същия начин,както и на трудно схващащите.

   С други думи:

   Учителят като десетобоец,който води група туристи от първокласни спортисти и инвалиди в мъгла през непроходима местност в северо-южно направление,и то така,че всички да пристигнат в най добро настроение и по възможност едновременно в три различни крайни пункта.

Превод от немски:Николай Ризов


------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ОРФЕЙ,ЕВРИДИКА,ХЕРМЕС
Райнер  Мария  Рилке

Хермес, Евридика и Орфей
 (релеф във Вила Албани, Рим)















Това бе на душите странен рудник.
Вървяха те кат сребърна руда –
безмълвни жили в мрак. Сред корените
струеше кръв, към хората настъпва
като порфир бе тежка  в тъмнината.
Червено – нищо

Там скалисто бе,
безтварни лесове. Над празното мостове,
голямо сиво сляпо езеро
висеше над  далечния си под
като небе дъждовно над ланшафта.
И сред  ливади  кротко, търпеливо
на път един яви се лента бледа,
простряна като дълга бледнина.

И този път един вървяха те.

Отпреде строен мъж в одежда синя.
Припрян и мълчалив на вид той беше.
Несдъвкан гълташе кракът му път,
огромен хап; ръцете му висяха
тъй тежки, неми изпод пада гънков
не знаеха те вече лека лира,
с левицата му срастнала бе тя
кат лозов клон във  клона на маслина.
И сетивата му като на две:
кат куче взорът му напред  летеше
обратно идваше, все по – далеч
изчакваше на следния завой, -
остана като дъх слухът назад.
Понявга той като да стигаше
вървежа на ония други двама
кои възхода трябваше да следват.
И пак то беше само ек на хода
и на одежда лъх, назад кое бе.
Но той си рече, идват все пак те;
изрече силно туй да глъхне чу се.
Те идват все пак двамата
с ужасно тих вървеж. Да би могъл
назад око да хвърли (щеше да е
погубване това на цяло дело,
в процес бе то) би трябвало да види
вървящите след него мълчаливци:

На бяга Бог и на далечни вести
попътна шапка – шлем над светли взори
и тънък жезъл носейки пред тяло
крилете биещ в долните си стави
в левицата му дадена: е тя.

Така – обичаната, че от лира
дойде по – силен стон от оплаквачки;
че произлезе свят от стон, и там
се случи пак: гора и долина
и село, път, поле, река и твар;
и че край този свят от стон, така
като край другата земя светило
кръжеше тих и звезден небосвод,
небе от стон с разкривени звездите - :

Тя тъй – обичана.

Вървеше в тая Божия ръка
кракът скован е с дълъг банд мъртвешки,
несмел, но кротък, търпелив  вървеж.
Тя беше в себе си кат с плод  в утроба
не мислеше мъжа, вървящ пред нея
и пътя, който качваше в живота.
Тя беше в себе си. Покойността й
изпълваше я цяла.
Подобно плод от сладост и от тъмно,
изпълнена с велика смърт тя беше,
тъй нова – нищо не разбираше.

В девичество тъй ново беше тя
недостижима; полът гаснеше
подобно младо цвете в заник слънце,
на сливането бяха и ръцете
отвикнали така, на бога лекия
безкрайно тихия и водещ допир
раняваше като интимност.

Не беше вече русата жена тя,
която прозвучаваше във  песни,
не беше вече дъх и остров в ложе
не беше собственост на онзи мъж.

Разпусната като коса бе веч
и като паднал дъжд  отдадена бе
раздадена като стократен запас.

Веч беше корен.

И когато внезапно
запря я богът във вика със болка
изрече думите: Той се обърна, -
тя  неразбралата  прошепна: Кой?

Пред  ясен излаз, потъмнял, далече
стои там някой, а лицето му
не е познато. Стои и вижда
как върху лентата на път ливаден
е богът на посланието тъжен
да следва фигурата се обръща,
а тя по път познат се връща вече
кракът скован е с дълъг банд мъртвешки,
несмел, но кротък, търпелив вървеж.



Превод от немски: Николай Ризов



 ----------------------------------------------------------------------------------------------------


Ако акулите бяха хора

Бертолт  Брехт


„Ако акулите бяха хора” , попита малката дъщеря на хазяйката  господин Койнер, „щяха ли да бъдат по- мили към малките рибки?” „Със сигурност”, каза той” „Ако акулите бяха хора, щяха да се разпоредят в морето да бъдат построени  грамадни кафези за малките рибки с всякаква храна вътре, както растителна, така също и животинска. Те щяха да полагат грижи в кафезите винаги да има прясна вода и въобще ще провеждат всякакви санитарни мерки. Например ако една рибка си нарани перката, веднага ще ú се направи превръзка, за да не им умре преждевременно. За да не бъдат рибките тъжни, от време на време ще се организират големи водни празници; защото веселите рибки са по- вкусни от тъжните. Ще има естествено и училища в големите кафези. В тези училища рибките ще научават как се плува в гърлата на акулите. Те например ще се нуждаят от география, за да могат да намират големите акули, които лениво се излежават някъде. Най- важното, разбира се, би било моралното възпитание на рибките. Те ще бъдат обучавани, че най- величественото и най- прекрасното нещо е, когато една рибка с радост се жертва и че всички те трябва да вярват в акулите особено, когато те казват, че се грижат за прекрасното бъдеще. На рибките ще се втълпява, че това бъдеще ще бъде осигурено само ако те се научат на послушание. Рибките трябва да избягват всякакви низки, материалистически, егоистични и марксистки увлечения и незабавно да съобщят на акулите, ако в някоя от тях се забележат подобни увлечения. Ако акулите бяха хора, те, разбира се, щяха да водят помежду си войни, за да завоюват чужди рибни кафези и чужди риби. Те ще предоставят възможност войните да се водят от собствените им рибки. Те ще поучават рибките, че между тях и рибките на другите акули съществува огромна разлика. Те ще обявят,че рибките, както е известно, са неми, но мълчат на съвсем различни езици и поради това е невъзможно да се разберат помежду си. На всяка рибка, която убие във войната няколко други вражески, мълчащи на друг език рибки, те ще закачат орден от морски водорасли и ще я удостоят с титлата герой. Ако акулите бяха хора, при тях, разбира се, щеше да съществува изкуство. Ще има прекрасни картини,на които ще бъдат изобразени зъбите на акулите в разкошни цветове и техните гърла като истински увеселителни паркове,в които чудесно може да се полудува.Театрите на морското дъно ще показват как доблестните рибки възторжено плуват в гърлата на акулите,а музиката ще бъде толкова прекрасна,че под нейните звуци,с оркестъра отпред,рибките мечтателно ще нахлуват в гърлата на акулите,  унесени в най-приятни мисли.Също и религия ще има там,ако акулите бяха хора.Те ще проповядват,че едва в корема на акулите рибката започва да живее истински живот.Впрочем ще се прекрати практиката,ако акулите бяха хора,всички рибки,както е сега, да са равни.Някои от тях ще получат служби и ще бъдат поставени над другите.На малко по-големите ще бъде разрешено даже да изяждат по-малките.Това ще бъде само приятно за акулите,тъй като те самите ще получават по-често за ядене по –големи късове.А по-големите,притежаващи ръководни постове рибки,ще се грижат за реда сред рибките,учители,офицери,инженери по строежа на кафеза и.т.н.Накратко,ако акулите бяха хора, едва тогава ще има култура в морето.


Превод от немски: Николай Ризов


--------------------------------------------------------------------------------------


ДВА МЪДРИ СЪВЕТА
ЕРИХ ФРИД

„Съвсем просто е
по-нататък да живееш без любов:
Ти трябва само с красота
да се обградиш която те радва
и никога не те уморява”

И тъй аз се обграждах
с все повече красота
но тя не ме радваше
а  я намирах
еднообразна
и бях тъжен
Тогава пак отидох при мъдреца
Той каза обаче:

„Съвсем просто е:
Винаги наново
красотата може
само онзи да радва
който има и любов”


Превод от немски:Николай Ризов


----------------------------------------------------------------------------------



МАСКАТА НА ЗЛОТО
Бертолт Брехт

На стената ми виси японско произведение от дърво
Маската на зъл демон,изрисувана със златен лак.
Съчувствено гледам
Набъбналите вени на челото,загатващи
Колко е изтощително да си зъл.



Превод от немски:Николай Ризов

Няма коментари:

Публикуване на коментар