САМОЕД

      Франсиско Гоя - Капричос

Негова да бъда

моя е присъда

Неговата дума

болна е от чума

Голият си ден

го забожда в мен

Неговата ласка

непокорна маска

Неговият плам

ох не знам не знам

Неговата страст е

прилив на нещастие

В дъното му падам

да се изповядам

Неговият бяс

в родния му час

Неговата стъпка

пуква в мене тръпка

В неговия смях

себе си презрях

Неговата крачка

всичко изпомачка

Неговата сила

в мен се е вселила

Неговата мощ

изгоряла нощ

В неговия страх

вените си клах

Неговите хора

капят му пред взора

Неговата мания

със копита храни я

Неговият миг

всеселенски вик

Неговата слава

мира му не дава

Неговата кръв

за злояди стръв

Неговият дух

в спомена му кух

В миг го сграби мъка

мъка многоръка

В неговата кожа

себе си ще сложа

В планини от плът

си прокарва път

Неговата жажда

океани ражда

Неговата злоба

тъмна е утроба

Неговият сън

неизкормен звън

Неговият бог

в него е висок

Детската му вяра

изпояжда звяра

На ранната си есен

в клоните обесен

Свикнал да дарява

зърно вместо плява

Коренът му връх е

докато изсъхне

Скача през балкона

да настигне стона

Там край треволяка

сянката си чака

Хвърля я в небето

сенките където...