Първи
черна чернилка
августовска
Води за повода
мрака
черния август
обяздил
Води със себе си
мрака
с него да го запомня
ми каза
В мръсна моряшка фланелка
и в маратонки разпрани
сбутал живота си
цигански
Як като мракът
зад себе си
нисък набит
и величествен
Спря ми сърцето да бие
колчем се взрях
във сърцето му
Ливия тупкаше там
Да ми изкара го викнах
боклука
мен да изкара
от мене си
Пръстен поиска
в отплата
щял да дари
годеницата
Още поиска
пружините
Ливия в спалня
да люби
 | ||||
| ||||
на снимката
светна дисплей на мобилния
Ливия светна покорно
Беше дебела порусена
отровнозелена покруса
бузите давят
очите и
Сластно изпружила в мрака
двата си яки балдъра
мракът простена
надървен
Много е готина
како
Ливия
мойта изгора
С нея ще се
оженим
ще ли ни дойдеш
на сватбата
И аз жалостива
понеже съм
пръстен му дадох
пружините
Ръка ми целуна
човекът
две усти сякаш
ме парнаха
Яхна на двора ми
мрака
шибна го яко
с камшика си
Мракът изцвили
на воля
И вдъхновен и небесен
Октавиан се понесе...
Аве Цезаре
отиващите
на смърт
те поздравяват!
..................................................................
Сам съм сама
на двора
мрака прегръщам
издъхнала
Сам съм сама
на двора
чакам да дойде
утрото...
февруари 2012
НИКОЛАЙ РИЗОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар