Не ти, комуто се кланят
калугери и попове...
Христо Ботев
Господи,
Ти,който
плавно слезе от небето,
доверчиво приближаваш-
багрено великденско яйце,
жив живот,тъй-странно хубав-
и кълвеш зрънцата по паважа,
и почукваш с човка по обувката ми,
поривисто пърхаш,пърхаш
и с криле ме милваш по крачола,
възприел ме като статуя
навярно
Ти,който
във подножието ми закрила търсиш
от тълпите,
хукнали към храма,
недовиждащи Те
в празничния ден,
недовиждащи Те
в празния си бяг
Чукай,Господи,
по-силно-
багрено великденско яйце,
жив живот,тъй-странно хубав,-
чукай Ти,небесна птицо,
да разбудиш каменната статуя,
във която се превърнах
най-подир
Хлопай,ще ти се отворя!
............................................
По паважа прогърмя кола
и изхвръкна Господът уплашен...
Великден,97
Няма коментари:
Публикуване на коментар