ВРАТАТА НА РАЯ
 |
| Прекрасна дама |
с теб сме двама на гарата
в мъртвия град,
свит от студ следобядът уплашено мига,
изгоряхме от жажда,умряхме от глад.
Ето влакът за рая внезапно пристига,
запокитен от Оня могъщ господар,
но за само единия мястото стига,
през прозореца мрънка кондукторът стар.
И ръцете ни рухват-разстреляни птици
и умира в очите копнежът ни луд,
озверелият вятър ни шиба пестници
и удавя вика ни от Оня нечут.
Ще те блъсна във влака сред ангелски звуци,
ще те пратя прекрасна в прекрасния край-
но ще молиш,ще удряш вратата с юмруци,
да те върнат при твоя един Николай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар